1 Коринтяни 10:14-33
1 Коринтяни 10:14-33 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството. Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това , да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме. Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво? Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Не. Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза. Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него? Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза , но всеки – ползата на другия. Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си; защото „Господня е земята и всичко, което има в нея“. Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си. Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта: съвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест? Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?) И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква; както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
1 Коринтяни 10:14-33 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението! Говоря като на разумни хора – вие преценете това, което казвам. Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло? Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб. Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника? Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо? Не, но казвам, че онова, което езичниците принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете. Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете. Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него? Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание. Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия. Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта, защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“ Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта. Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа. Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест? Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога? И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога! Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква, както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.
1 Коринтяни 10:14-33 Верен (VBG)
Затова, възлюбени мои, бягайте от идолослужението. Говоря като на разумни – вие сами съдете за това, което казвам. Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли участие в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли участие в Христовото тяло? Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този един хляб участваме. Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара? Тогава какво? Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо? Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с демоните. Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните. Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него? Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е изграждащо. Никой да не търси своята си полза, а всеки – ползата на другия. Яжте всичко, което се продава в месарницата, без да го изпитвате заради съвестта си; защото "Господна е земята и всичко, каквото има в нея." Ако ви покани някой от невярващите и вие желаете да отидете, яжте каквото и да сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си. Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва на идоли; не яжте заради този, който ви го е известил, и заради съвестта. Имам предвид не твоята съвест, а на другия; понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? Ако аз участвам в яденето с благодарение, защо да ме злословят за онова, за което благодаря? И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте спънка нито за юдеи, нито за гърци, нито за Божията църква, както и аз се стремя да угодя на всички във всичко, като търся не своята собствена полза, а ползата на мнозина, за да се спасят.
1 Коринтяни 10:14-33 Ревизиран (BG1940)
Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството. Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. Чашата, която биде благословена, <и която> ние благославяме, не е ли <това> да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? тъй като ние, <ако и да> сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме. Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що? Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>. Но <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него? Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго. Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си; защото "Господна е земята и всичко що има в нея". Ако някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си. Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, - съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?) И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква; както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.