1 Коринтяни 10:14-33

Затова, възлюбени мои, бягайте от идолослужението. Говоря като на разумни – вие сами съдете за това, което казвам. Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли участие в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли участие в Христовото тяло? Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този един хляб участваме. Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара? Тогава какво? Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо? Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с демоните. Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните. Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него? Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е изграждащо. Никой да не търси своята си полза, а всеки – ползата на другия. Яжте всичко, което се продава в месарницата, без да го изпитвате заради съвестта си; защото "Господна е земята и всичко, каквото има в нея." Ако ви покани някой от невярващите и вие желаете да отидете, яжте каквото и да сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си. Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва на идоли; не яжте заради този, който ви го е известил, и заради съвестта. Имам предвид не твоята съвест, а на другия; понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? Ако аз участвам в яденето с благодарение, защо да ме злословят за онова, за което благодаря? И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте спънка нито за юдеи, нито за гърци, нито за Божията църква, както и аз се стремя да угодя на всички във всичко, като търся не своята собствена полза, а ползата на мнозина, за да се спасят.