Йоил 2:1-11

Затръбете в Сион и бийте тревога на святата Ми планина; нека се разтреперят всички жители на земята, защото настъпва денят Господен и вече е близо – ден на тъма и мрак, ден облачен и мъглив. Като утринна зора е плъзнал по планините многоброен и могъщ народ, какъвто не е имало от векове, нито ще има в следващите поколения. Пред него огън изгаря, а зад него пожар лумва. Пред него земята е като Едемската градина, а зад него ще бъде опустошена степ и никой няма да бъде пощаден от него. Изглеждат като коне и скачат като ездачи. Те скачат по планинските върхове с грохот като от колесници, като пращене на пожар, който изгаря слама, като силна войска, строена за битка. Щом се появят, народите ще се ужасят; лицата на всички ще побледнеят. Те атакуват като юнаци и като храбри воини щурмуват крепостните стени, и всеки върви по своя път, без да се отбива от него. Не се блъскат един в друг, всеки върви по пътя си, натъкват се на копия, но не спират вървежа си. Атакуват града, щурмуват крепостните стени, катерят се по къщите, влизат през прозорците като крадци. Земята ще се разтърси пред тях, небето ще се разклати, слънцето и луната ще потъмнеят и звездите ще загубят блясъка си. Тогава Господ ще прогърми с гласа Си пред Своето войнство, защото то е твърде многобройно и мощно при изпълнението на словото Му. Велик е денят Господен и твърде страшен – кой може да го понесе?“