Римляни 8:18-26

Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове. Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини, с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца. Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега; и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло. Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда? Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.