Римляни 8:18-26
Римляни 8:18-26 Ревизиран (BG1940)
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването <ни като> Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, <и ще премине> в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло. Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в <нашите> неизговорими стенания
Римляни 8:18-26 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас. Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца. Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега. И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло. Защото с тази надежда ние се спасихме ; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания
Римляни 8:18-26 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.
Римляни 8:18-26 Верен (VBG)
Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове. Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини, с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца. Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега; и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло. Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда? Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.
