Псалми 22:1-8

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой. Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил. На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави. Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени. А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа. Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава: Упова се на ГОСПОДА – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!