Псалми 22:1-8
Псалми 22:1-8 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих. Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави. Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: Той упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.
Псалми 22:1-8 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон. Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене. Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил. На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше; към Тебе викаха за помощ и биваха спасени. Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа. Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват
Псалми 22:1-8 Верен (VBG)
(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой. Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил. На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави. Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени. А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа. Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава: Упова се на ГОСПОДА – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!
Псалми 22:1-8 Ревизиран (BG1940)
(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих. Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления. На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха. А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:> Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.