Трета книга на Ездра 10
10
ГЛАВА 10.
1 Но когато син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.
2И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден.
3А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.
4И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра“.
5Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв ѝ отговорих и казах:
6„о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, –
7че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче?
8И сега, когато ние всички скърбим и тъжим, защото всички сме нажалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?
9Попитай земята, и тя ще ти каже, че тя именно трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,
10защото всички родени от нея отначало и други, които ще произлязат, почти всички загиват, и толкова много от тях се предават на изтреба.
11И тъй, кой трябва повече да тъжи, ако не оная, която е изгубила такова множество, а не ти, която скърбиш за едного?
12Ако ми кажеш: моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и родила с болки,
13а земята изгубва според свойството си – настоящето множество по нея както отхожда, тъй и дохожда; –
14и аз ще ти кажа, че както ти с мъка си родила, тъй също и земята дава своя плод на човека, който отначало я обработва.
15Поради това въздръж се сега от скръбта си и мъжествено пренеси загубата, що те е постигнала.
16Защото, ако признаеш, че Божието определение е праведно, ще получиш, когато му дойде времето, сина си, и ще бъдеш прославена между жените.
17И тъй, върни се в града при мъжа си“.
18Но тя каза: „няма така да направя, няма да се върна в града, но тук ще умра“.
19Като продължавах да говоря с нея, аз рекох:
20„не прави това, но чуй съвета ми. Защото колко са неволите на Сион? Утеши се заради скръбта на Иерусалим.
21Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,
22псалтирът ни е унизен, песните млъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена, и името, което нам е наречено, почти е поругано, децата ни позор претърпяха, свещениците ни са избити, левитите ни са в плен отведени, момите ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, момците ни са в робство, юнаците ни изнемогнаха;
23и, което е най-тежко, знамето на Сион изгуби славата си, защото е предадено в ръцете на ония, които ни мразят.
24Затова остави голямата си тъга и отложи многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният, и Всевишният да ти даде успокоение и облекчи мъките“.
25При тия ми към нея думи лицето ѝ и погледът ѝ неочаквано светнаха, и ето, видът ѝ стана бляскав, тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо.
26И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля.
27И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:
28„де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие“.
29Когато говорех това, той дойде при мене;
30и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:
31„какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?“
32„От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя“.
33А той ми каза: „стой мъжествено, и аз ще ти обясня“.
34„Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;
35защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.
36Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?
37Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение“. Като ми отговаряше, той каза:
38„слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.
39Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.
40Това значи видението, което преди малко ти се яви:
41жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,
42която сетне стана невидима – а теб се яви град, който се зидаше –
43и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:
44жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,
45че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.
46След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.
47А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Иерусалим.
48А дето ти каза, че син ѝ, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Иерусалим.
49И ето, ти видя подобието ѝ, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.
50А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.
51Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.
52Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;
53затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.
54Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.
55И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.
56След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.
57Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.
58Утре през нощта остани тук, –
59и Всевишният ще ти покаже видение на най-велики дела, които Той ще извърши за обитателите земни в последните дни“.
60И спах през оная нощ и през следната, както ми той заповяда.
Избрани в момента:
Трета книга на Ездра 10: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016