Трета книга на Ездра 9
9
ГЛАВА 9.
1 Той ми отговори и рече: „като измерваш, измервай времето в себе си, и кога видиш, че е изминала една част от посочените преди личби,
2тогава ще разбереш, че това е тъкмо времето, когато Всевишният ще начене да посещава създадения от Него свят.
3Когато в света се появят колебания на земята, смутове у народите,
4тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните преди тебе, отначало.
5Както всичко, сътворено в света, има начало и край, та и свършекът бива явен,
6тъй и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и личби.
7Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярвате, да избегне от казаните по-преди нещастия,
8ще остане и ще види Моето спасение в земята Ми и в пределите Ми, които съм Си осветил от векове.
9Тогава ще съжаляват ония, които са отстъпили сега от Моите пътища, и ония, които са ги отхвърлили с презрение, ще бъдат в мъки.
10Ония, които не Ме познаха, получавайки през живота си благодеяния,
11и пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го презряха, когато още бяха свободни, и когато още беше им отворено място за покаяние,
12те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.
13Ти не любопитствувай повече, как нечестивите ще се мъчат, но изследвай, как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи светът и заради които е светът“.
14Аз отговорих и казах:
15„преди говорих, и сега казвам, и сетне ще говоря, че тия, които ще загинат, са повече от ония, които ще се спасят, както вълна е повече от капка“.
16Той ми отговори и рече:
17„каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.
18Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.
19А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.
20И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.
21Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.
22Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.
23А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,
24и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, – а само с цветя,
25моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря“.
26И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.
27След седемте дена аз лежах на тревата, и сърцето ми пак се смущаваше, както по-преди.
28Устата ми се отвориха, и аз наченах да говоря пред Всевишния и казах:
29„о, Господи! Ти, който сега се явяваш нам, явил си Се на бащите ни в непроходна и безплодна пустиня, когато те излязоха из Египет,
30и си казал: чуй Ме, Израилю, и внимавай на думите Ми, семе Иаковово.
31Ето Аз сея у вас Моя закон, и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.
32Но нашите бащи, като приеха закона, не го изпълниха и не запазиха Твоите наредби, и макар плодът от Твоя закон и да не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой,
33но загинаха ония, които приеха закона, без да запазят онова, що бе в него посеяно.
34Обикновено бива тъй, че, ако земята е приела семе, или морето – кораб, или някой съд – храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посеяно, или онова, в което е вместено,
35в такъв случай загива заедно и самото посеяно, или вместено, или прието, и пред нас няма вече да остане приетото. Но с нас не е тъй.
36Ние, които приехме закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашето сърце, което го прие;
37но законът не загина; и остава си в сила.“
38Когато говорех това в сърцето си, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето, тя плачеше и ридаеше с висок глас, и силно страдаше душевно; дрехата ѝ бе раздрана, а на главата ѝ – пепел.
39Тогава аз оставих размишленията, с които бях зает, и, като се обърнах към нея, казах ѝ:
40„за какво плачеш и за какво толкова скърбиш душевно?“
41Тя отговори: „остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да удвоя скръбта, защото съм много огорчена душевно, и съм много унизена“.
42Аз я попитах: „какво си претърпяла? кажи ми!“ А тя ми отговори:
43„аз, твоята рабиня, бях неплодна и, имайки мъж, не раждах трийсет години.
44Всеки час, всеки ден през тия трийсет години аз непрестанно молех Всевишния,
45и след трийсет години Бог чу мене, твоята рабиня, видя смирението ми, вслуша се в скръбта ми и ми даде син, и аз му се много зарадвах, и мъж ми, и всичките ми съграждани, и ние много прославяхме Всевишния.
46Аз го откърмих с голям труд,
47и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих пиршествен ден.
Избрани в момента:
Трета книга на Ездра 9: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016