Псалми 18:1-15

За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил на Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул. И каза: Обичам Те, Господи, сила моя. Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула. Ще призова Господа, Който е достохвален; така ще бъда избавен от неприятелите си. Връзките на смъртта ме обкръжиха; порои от беззаконие ме уплашиха. Връзките на преизподнята ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха. В утеснението си призовах Господа и към Бога мой извиках. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна до ушите Му. Тогава се поклати и потресе земята; основите на планините се разлюляха и се поклатиха, защото Той се разгневи. Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му поглъщаше; въглени се разпалиха от Него. Той сведе небесата и слезе; и мрак беше под краката Му. Възседна херувим и летя; летя на ветрени криле. Положи за Свое скривалище тъмнината, за покров около Си – тъмните води, гъстите въздушни облаци. От святкането пред Него преминаха през облаците Му град и огнени въглени. И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, град и огнени въглени. И прати стрелите Си и ги разпръсна. Да! Светкавици в изобилие – и ги смути. Тогава се разкриха коритата на водите, откриха се основите на вселената от Твоето изобличение, Господи, от духането на дъха на ноздрите Ти.