Псалми 18:1-15

(По слав. 17). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя. Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула. Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си. Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха. Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му. Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той. Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него. Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му. Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила. Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци. От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища. И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища. И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути. Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

Псалми 18:1-15