Йоан 4
4
Исус говори с жена от Самария
1Фарисеите узнаха, че Исус приобщава към себе си и кръщава повече ученици от Йоан. 2(Въпреки че в действителност не самият Исус, а учениците му кръщаваха.) Когато чу какво се говори, 3Исус напусна Юдея и отново се върна в Галилея. 4На път за там трябваше да мине през Самария.
5И така, той пристигна в един град в Самария на име Сихар, близо до нивата, която Яков беше дал на сина си Йосиф. 6Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд. 7Една самарянка дойде на кладенеца да извади вода. Исус й каза: „Дай ми да пийна малко вода!“ 8(В същото време учениците му бяха отишли в града да купят храна.)
9Самарянката го попита: „Как така ти, който си юдеин, искаш вода от мен, самарянката?“ (Юдеите не общуват със самаряните.#4:9 Юдеите не общуват със самаряните Или: „Юдеите не използват нещата, които самаряните са използвали.“)
10Исус й отговори: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“
11Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро. 12Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му — също!“
13Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново. 14Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“
15Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“
16Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“
17Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“
Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг. 18Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“
19Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк. 20Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
21„Повярвай ми, жено! — каза й Исус. — Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца. 22Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите. 23Но идва времето — то вече е настъпило — когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух#4:23 в дух Или: „водени от Духа“. и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят. 24Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
25Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
26„Аз съм този — каза й Исус. — Аз, който разговарям сега с теб.“
27В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
28Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората: 29„Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“ 30И хората излязоха от града и отидоха при него.
31В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“
32Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“
34Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал. 35Вие често казвате: „Още четири месеца и после — жътва.“ А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва. 36Този, който жъне, вече е възнаграден и събира реколта за вечен живот, така че сеячът може да се радва заедно с жътваря. 37Има истина в поговорката: „Един сее, а друг прибира плодовете.“ 38Аз ви изпратих да прибирате плодове, за които не сте се трудили. Други хора се трудиха, а вие се облагодетелствате от техния труд.“
39Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40Те отидоха при Исус и го помолиха да остане с тях. И той остана там два дни 41и много други хора повярваха, като чуха думите му.
42Те казаха на жената: „В началото повярвахме заради твоите думи, но сега вярваме, защото сами го чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“
Исус излекува сина на царски служител
(Мат. 8:5-13; Лк. 7:1-10)
43След като прекара там два дни, Исус напусна това място и отиде в Галилея. 44(Защото той самият беше казал, че пророкът не е почитан в своята страна.) 45Когато пристигна в Галилея, хората там го посрещнаха с радост, защото бяха видели всичко, което извърши на празника в Ерусалим, където те също бяха ходили.
46Исус отново отиде в галилейския град Кана, където беше превърнал водата във вино. В Капернаум живееше един царски служител, чийто син беше болен. 47Когато този човек чу, че от Юдея Исус е дошъл в Галилея, той отиде при него и го помоли да слезе в Капернаум и да излекува сина му, който е на смъртно легло. 48Исус му каза: „Докато не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
49Царският служител му каза: „Господине, ела, преди детето ми да умре!“
50Исус отговори: „Върви си. Синът ти ще живее.“
Човекът повярва на това, което Исус му каза, и си отиде у дома. 51По пътя към къщи слугите му го посрещнаха и му казаха, че синът му е добре.
52Човекът попита: „По кое време синът ми започна да се чувства по-добре?“
Слугите отговориха: „Треската му премина вчера около един часа.“
53Бащата разбра, че това е времето, по което Исус беше казал: „Синът ти ще живее.“ И той, и всички хора в дома му повярваха.
54Това беше второто знамение, което Исус извърши, след като дойде от Юдея в Галилея.
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International