Лука 16
16
1Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му. 2И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. 4Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет. 7После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден. 11И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. 14Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога. 16Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него. 17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне. 18Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства. 19Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво. 20Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, 21като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му. 22Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно#букв.: скут; еврейският израз за рая. Умря и богаташът и беше погребан. 23И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. 24И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък. 25Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас. 27А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение. 29Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях. 30А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013