Йоан 6
6
1След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро. 2А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си. 4А наближаваше Пасхата, юдейският празник. 5Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези? 6А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи. 7Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко. 8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора? 10Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците – на седналите; също така и от рибите, колкото искаха. 12И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли. 14Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света. 15А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. 16А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото 17и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях. 18И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър. 19И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия#5–6 километра, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха. 20Но Той им каза: Аз съм; не се бойте! 21Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха. 22На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами, 23обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил; 24и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус. 25И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук? 26В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. 28Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела? 29Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил. 30Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“ 32На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света. 34А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее. 36Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. 37Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя; 38защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил. 39Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден. 41Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето? 43Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си. 44Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. 45Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен. 46Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца. 47Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот. 48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха. 50Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре. 51Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света. 52Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 53Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз – в него. 57Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен. 58Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века. 59Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум. 60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша? 61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва? 62Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди? 63Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. 64Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. 65И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец. 66Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него. 67Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот; 69и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи. 70Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013