Битие 8
8
1Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. 2И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. 3Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. 6И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. 9Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. 12След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. 13В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. 14А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна. 15Тогава Бог говори на Ной и каза: 16Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб. 17Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно#букв.: гъмжат по земята, да се плодят и да се умножават по земята. 18И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му. 19И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега. 20И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара. 21И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих. 22Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013