This translation, published by the Bulgarian Bible Society, was published in 2013. If you are interested in obtaining a printed copy, please contact the Bulgarian Bible Society at www.biblesociety.bg.

Библия, нов превод от оригиналните езици

Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013

След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. А наближаваше юдейският празник Пасха.
Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“ Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи. Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“ Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза: „Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди. Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше. А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“ И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли. Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“ А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.


А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото, влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях. Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха. Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“ Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.

На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами. Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва. А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус. И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“
Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“ Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“ Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“ Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя, защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.“
Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“, и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: „Слязох от небето“?“ Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден. У пророците е писано: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха. А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“
Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“ А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него. Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“
Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.
Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“ Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява? А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди? Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот. Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде. И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“
Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.

А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог.“ Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“ Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Ouça Йоан 6