Лука 24
24
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)
1Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. 2Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, 3и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. 4Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. 5Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? 6Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: 7«Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ 8И тогава жените си спомниха думите на Исус.
9Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. 10Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, 11а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. 12Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.#24:12 Някои гръцки ръкописи не съдържат този стих.
По пътя за Емаус
(Мк. 16:12-13)
13Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. 14Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. 15И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. 16Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. 17Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“
Двамата спряха с натъжени лица. 18Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“
19Исус попита: „Какво?“
„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. 20Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. 21А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, 22а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, 23но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. 24Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! 26Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ 27И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.
28Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. 29Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.
30Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. 31Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. 32Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“
33И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, 34които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“
35Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)
36Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“
37Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух. 38Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви? 39Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“
40Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си. 41Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“ 42Дадоха му парче печена риба. 43Той я взе и я изяде пред тях.
44После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“
45И той им отвори умовете да разберат Писанията. 46След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден. 47Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им. 48Вие сте свидетели на тези неща. 49Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“
Исус се възнася в небето
(Мк. 16:19-20; Д.А. 1:9-11)
50Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. 51И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето. 52Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим. 53И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.
Pašlaik izvēlēts:
Лука 24: СПБ
Izceltais
Dalīties
Kopēt
Vai vēlies, lai tevis izceltie teksti tiktu saglabāti visās tavās ierīcēs? Reģistrējieties vai pierakstieties
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International