Йоан 4
4
1А когато разумя Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан, 2(ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,) 3остави Юдея и отиде пак в Галилея. 4И трябваше да мине през Самария. 5И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до мястото което даде Яков на сина си Иосифа. 6И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. 7Идва някоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия. 8(Защото учениците му бяха отишли в града да купят за ядене.) 9Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.) 10Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива. 11Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода? 12Ти по-голям ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му? 13Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее; 14а който пие от водата която аз ще му дам няма да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен. 15Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам. 16Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. 17Отговори жената и рече: Нямам мъж. Казва й Исус: Право си казала че нямаш мъж; 18защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла. 19Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк. 20Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е мястото, гдето трябва да се кланяме. 21Казва й Исус: Жено, хвани ми вяра че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. 22Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите. 23Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. 24Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят. 25Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко. 26Казва й Исус: Аз съм който ти говоря. 27И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея? 28Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците: 29Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос? 30И тъй, излязоха от града та идеха къде него. 31А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж. 32А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете. 33За то думаха учениците помежду си: Да ли някой му донесе да яде? 34Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа. 35Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва. 36И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне. 37Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне." 38Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влязохте в техния труд. 39И от този град мнозина Самаряни повярваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила. 40И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тях; и преседя там два дни. 41И още по-мнозина повярваха поради неговото слово; 42а на жената казваха: Ние не вярваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос. 43А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея. 44Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си няма почест. 45И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те бяха дошли на праздника. 46И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше някой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум. 47Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре. 48Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете повярва. 49Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умряло детето ми. 50Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И повярва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си. 51И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив. 52А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската. 53И тъй, разумя бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и повярва той и всичкият му дом. 54Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.
Pašlaik izvēlēts:
Йоан 4: BG1871
Izceltais
Dalīties
Kopēt
Vai vēlies, lai tevis izceltie teksti tiktu saglabāti visās tavās ierīcēs? Reģistrējieties vai pierakstieties
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk