Лука 24
24
1А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. 2И намериха камъка преместен от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 5И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? 6Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. 8И те си спомниха думите Му. 9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. 13И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия#около 11 км далеч от Ерусалим. 14И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. 17И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 19И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; 20как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. 22При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив. 24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. 25Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? 27И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. 30И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията? 33И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 35А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 36И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам! 37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 40И като каза това, им показа ръцете и краката Си. 41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). 43И взе и яде пред тях. 44И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. 46И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. 48Вие сте свидетели на това. 49И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе. 50И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. 51И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. 52И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; 53и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)
Pašlaik izvēlēts:
Лука 24: VBG
Izceltais
Dalīties
Kopēt
Vai vēlies, lai tevis izceltie teksti tiktu saglabāti visās tavās ierīcēs? Reģistrējieties vai pierakstieties
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013