Битие 24

Женитбата на Исаак за Ревека

1 # Бит. 12:2 Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко. 2#Бит. 47:29Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми 3#Бит. 28:1и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми#24:3 В Септуагинта е добавено: „Исаак“. жена от дъщерите на ханаанците, между които живея. 4Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“ 5Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“

6Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там. 7Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми. 8Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“ 9Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо. 10Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор. 11#Бит. 29:2; Изх. 2:16Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. 12Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам. 13Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода. 14Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“

15Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор. 16Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи. 17А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“ 18Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие. 19А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“ 20Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили. 21Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не. 22След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли. 23Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“ 24А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“ 25След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“ 26Тогава той се наведе, поклони се пред Господ 27с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“

28Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това. 29Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия, 30защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора. 31Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“

32Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него. 33Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“ 34Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб. 35Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли. 36Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше. 37Моят господар ме закле с думите: „Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея, 38а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.“ 39Аз казах на господаря си: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.“ 40Но той ми отговори: „Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом. 41Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.“

42Така аз дойдох днес при извора и се помолих: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно, 43то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: „Дай ми да пия малко от твоята стомна“, 44и която ми отговори: „Пий ти, а също и за камилите ти ще налея“ – нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.“ 45Още не бях успял да изрека това – ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: „Дай ми да пия.“ 46Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: „Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.“ Аз пих, а тя напои камилите ми. 47Аз я попитах: „Кажи ми чия дъщеря си.“ Тя отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.“ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ. 48Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар. 49Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“

50Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо. 51Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“ 52Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята. 53Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. 54След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“

55Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“ 56Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“ 57Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“ 58Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“ 59Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го, 60#Бит. 22:17като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“

61След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина. 62#Бит. 16:13-14А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев. 63Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили. 64Ревека видя Исаак и скочи от камилата. 65Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри. 66Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил. 67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.

선택된 구절:

Битие 24: НП

하이라이트

복사