Лука 19
19
Закхей
1Исус минаваше през Ерихон. 2В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците. 3Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа. 4Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види. 5Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“
6Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си. 7Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне — при един грешник!“
8Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“
9Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам. 10Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“
Притча за тримата слуги
(Мат. 25:14-30)
11Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага. 12Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си. 13Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: „Търгувайте с парите, докато се върна.“ 14Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.
15Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил. 16Дошъл първият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.“ 17„Браво!“ — отговорил царят. „Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.“ 18Тогава дошъл вторият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.“ 19„Поверявам ти управлението на пет града“ — отвърнал царят. 20Дошъл и третият слуга и казал: „Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих, 21защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.“ 22Тогава царят му отговорил: „Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял. 23Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?“ 24А на стоящите наоколо хора царят казал: „Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.“ 25Те му казали: „Но, господарю, той вече има десет мнаси.“ 26Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има. 27А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19)
28След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. 29Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. 30Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. 31Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“
32Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. 33Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“
34Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ 35Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. 36Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. 37Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:
38„«Благословен да бъде царят,
който идва в името на Господа!#Пс. 118:26.
Мир на небето
и слава във висините!»“
39Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“
40А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“
Исус плаче за Ерусалим
41Когато наближи и видя града, Исус заплака за него 42и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. 43Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. 44Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“
Исус отива в храма
(Мат. 21:12-17; Мк. 11:15-19; Йн. 2:13-22)
45Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре. 46Той каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде дом на молитва“,#Ис. 56:7. а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“#Ер. 7:11.
47Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият, 48но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.
Attualmente Selezionati:
Лука 19: СПБ
Evidenziazioni
Condividi
Copia
Vuoi avere le tue evidenziazioni salvate su tutti i tuoi dispositivi?Iscriviti o accedi
Новият завет: съвременен превод (SPB)
@ 2000 Bible League International
