Битие 19
19
1И дойдоха двата ангела в Содом вечерта, и Лот седеше при Содомската порта; и като видя Лот, стана та ги посрещна, и поклони се с лице до земята, 2и рече: Ето, господа мои, свърнете в къщата на вашия раб, и пренощувайте, и умийте нозете си; и станете утре, та идете на пътя си. А те рекоха: Не; на улицата ще пренощуваме. 3И като ги принуди много, свърнаха към него, и влязоха в къщата му; и направи им угощение, и изпече пресни хлябове, и ядоха. 4И преди да си легнат те, градските мъже, жителите Содомяни, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата. 5И викаха на Лота, и говореха му: Де са мъжете, които дойдоха у тебе таз нощ? изведи ни ги, да ги познаем. 6А Лот излезе при тях пред вратата, и затвори вратата зад себе си, 7и рече: Моля ви се, братя мои, недейте струва таквоз зло. 8Ето, имам две дъщери които мъж не са познали: да ви изведа тях вън, и сторете с тях каквото ви е угодно; само на тези мъже да не сторите нищо, понеже за това влязоха под покрива на стрехата ми. 9А те рекоха: Махни се татък. И рекоха: Той дойде тука пришлец: иска още и съдия да е; сега ще озлобим тебе повече от тях. И пресилваха премного человека Лота, и приближиха да разбият вратата. 10А мъжете простряха ръце, и дръпнаха Лота при себе си в къщи, и затвориха вратата. 11А поразиха със слепота человеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, тъй щото изнемощяха да търсят вратата. 12И рекоха мъжете Лоту: Имаш ли тука другиго някого? Зет, или синове, или дъщери, или когото другиго имаш в града, изведи ги из това място, 13защото ний ще съсипем това място, понеже голям стана викът им пред Господа, и проводи ни Господ да го погубим. 14И тъй, излезе Лот и говори на зетевете си които щяха да земат дъщерите му, и рече: Станете и излезте из това място, защото ще съсипе Господ града. Но на зетевете му се видя че се шегува. 15И когато стана зора, принуждаваха ангелите Лота, и казваха: Стани, земи жена си и двете си дъщери които се намерват тук, за да не погинеш и ти в беззаконието на този град. 16Но той като се бавеше, мъжете, понеже го пожали Господ, хванаха за ръка него и жена му и двете му дъщери, и изведоха го, и оставиха го вън от града. 17И когато ги изведоха вън, рече единът: Бягай за живота си: да не погледнеш назад, и да се не спреш въ всичка тази околност; бягай на гората, за да не погинеш. 18И рече им Лот: Не, Господи! 19Ето, раб твой намери благодат пред тебе, и възвеличил си милостта си която си направил мене, че си упазил живота ми; но аз не ще мога да побягна на гората, за да ме не постигне злото и умра. 20Ето, моля, този град е близу, да прибегна там, и малък е: нека там да побягна: не е ли малък? и ще се упази животът ми. 21И рече му: Ето, послушах те за това нещо, да не разоря този град за който ти говори. 22Побързай да побегнеш там, защото аз не мога да направя делото си доде не стигнеш ти там. Затова нарече името на този град Сигор. 23Слънцето изгрея на земята когато Лот влезе в Сигор. 24И одъжди Господ на Содома и Гомора жупел и огън от Господа из небето. 25И порази тези градове, и всичката околност, и всичките жители на градовете, и растенията на земята. 26Но жена му вслед него погледна назад, и стана стълп от сол. 27А на сутринта Авраам подрани на това място дето бе стоял пред Господа; 28и като погледна към Содом и Гомор, и към всичката земя наоколо, видя, и, ето, дигаше се дим от земята, като дим из пещ. 29И тъй, когато Бог съсипа градовете на околността, помена Бог Авраама, и изпрати Лота изсред разорението когато разори градовете в които живееше Лот. 30И възлезе Лот от Сигор и живееше в гората, и с него двете му дъщери, защото се убоя да седи в Сигор; и живееше в една пещера, сам и двете му дъщери. 31И рече по-старата на по-младата: Баща ни е стар, и няма человек на земята да влезе при нас по обичая на всичката земя: 32ела, да напоим баща си с вино, и да преспим с него, и да възставим семе от баща си. 33И тъй, в онази нощ напоиха баща си с вино; и влезе по-старата и преспа с баща си; и той не знаеше ни когато легна тя ни когато стана. 34И на другия ден рече по-старата на по-младата: Ето, аз преспах вчера с баща си: да го напоим с вино и тази нощ и влез ти и преспи с него, и да възставим семе от баща си. 35И тъй, напоиха и в онази нощ баща си с вино; и стана по-младата и преспа с него; и той не знаеше ни когато легна тя ни когато стана. 36И зачнаха двете дъщери Лотови от баща си. 37И роди по-старата син, и нарече името му Моав: той е отец на Моавците до днес. 38И роди и по-младата син, и нарече името му Бен-ами: той е отец на Амоняните до днес.
Currently Selected:
Битие 19: BG1871
Tõsta esile
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk