Лука 20

За властта на Иисус Христос

Мт. 21:23-27; Мк. 11:27-33

1 # Мт. 21:23-27; Мк. 11:27-33 Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него 2и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“ 3Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми: 4Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“ 5А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“ 6Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“ 7И отговориха: „Не знаем откъде беше.“ 8Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за злите лозари

Мт. 21:33-46; Мк. 12:1-12

9 # Мт. 21:33-46; Мк. 12:1-12 И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. 10А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. 11Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. 12Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. 13Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“ 14Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“ 15И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? 16Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“

А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ 17#Пс. 118:22Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 18#Ис. 8:14-15; Дан. 2:34-35,44-45Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

19 # Лк. 6:11; 11:53-54; 19:47-48; 22:2 Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.

За плащане на данък на императора

Мт. 22:15-22; Мк. 12:13-17

20 # Мт. 22:15-22; Мк. 12:13-17 Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. 21И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път. 22Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“ 23Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате#20:23 В някои ръкописи липсва: „Защо Ме изкушавате?“? 24Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“ 25#Рим. 13:6-7Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ 26И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.

За възкресението на мъртвите

Мт. 22:23-33; Мк. 12:18-27

27 # Мт. 22:23-33; Мк. 12:18-27 # Деян. 23:8 Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха: 28#Вт. 25:5-6„Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ 29И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен. 30Вторият взе тази жена; и той умря бездетен. 31Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца. 32След всички умря и жената. 33И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“

34А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват. 35Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват. 36Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове. 37#Изх. 3:6,15-16; Деян. 3:13А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. 38#Вт. 4:4Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“

39 # Мт. 22:46; Мк. 12:32,34 На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“ 40И не смееха вече да Го питат за нищо.

Иисус Христос и Давид

Мт. 22:41-46; Мк. 12:35-37

41 # Мт. 22:41-46; Мк. 12:35-37 А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син? 42#Пс. 110:1; Деян. 2:34-35; Евр. 1:13Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, 43#1 Кор. 15:25докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“ 44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“

Предпазване от лошия пример на книжниците

Мт. 23:1-36; Мк. 12:38-40

45 # Мт. 23:5-14; Мк. 12:38-40; Лк. 11:43 И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си: 46„Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 47които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“

Actualmente seleccionado:

Лука 20: НП

Destacar

Copiar