1 Солунци 2
2
1Защото вие сами знаете, братие, нашето при вас влизане че не бе напраздно; 2но като бяхме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповядаме вам евангелието Божие с голям подвиг. 3Защото нашето увещание не бе от прелъгване, нито от нечистота, нито с измама; 4но както бяхме удобрени от Бога да ни повери благовествуването, така говорим, не като че угождаваме на человеци, но на Бога който изпитва сърдцата ни. 5Защото, както знаете, нито ласкателно слово употребихме някога, нито причина за лихоимство; Бог е свидетел; 6нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;) 7но бяхме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си. 8Така, като имахме гореща любов към вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам. 9Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, деня и нощя като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповядахме вам евангелието Божие. 10Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас вярващите; 11както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме 12да ходите достойно Богу който ви призва в своето царство и слава. 13За туй, и ние благодарим Богу непрестанно че, като приехте словото Божие което чухте от нас, приехте го, не като слово человеческо, но (като е наистина,) слово Божие, което и действува между вас вярващите. 14Защото вие, братие, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви които са в Юдея, понеже и вие пострадахте истото от своите си съплеменници както и те от Юдеите, 15които и Господа Исуса убиха и своите си пророци, и нас разпъдиха, и Богу не угодяват, и на всичките человеци са противни; 16и възбраняват ни да говорим на езичниците да се спасят, за да изпълнят греховете си винаги; но постигна ги гневът до край. 17А ние, братие, като осиротехме от вас за малко време, с лице а не със сърдце, още повече с голямо желание се постарахме дано видим лицето ви. 18За това, поискахме да дойдем при вас (и аз Павел) и веднъж и дваж; но направи ни пречка Сатана. 19Защото коя е нашата надежда, или радостта ни, или венецът на похвалата ни? Не сте ли вие пред Господа нашего Исуса Христа в пришествието негово? 20Защото вие сте нашата слава и радост.
Currently Selected:
1 Солунци 2: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk