Неемия 5

Вълнения сред народа

1По това време започна голям ропот сред народа – сред мъжете и жените, против събратята им юдеи. 2Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“ 3Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“ 4А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък. 5Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни – като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“

6Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв. 7#Изх. 22:24; Лев. 25:35-37; Вт. 23:20-21Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание 8и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.

9После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи. 10И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг. 11Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“ 12А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си. 13И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.

14От деня, когато бях назначен от царя за областен управител над тях в юдейската страна от двадесетата година до тридесет и втората година от управлението на Артаксеркс, в продължение на дванадесет години аз и роднините ми не сме взимали заплатата ми като областен управител. 15Предишните областни управители бяха бреме за народа и освен четиридесетте сикли сребро вземаха от него жито и вино, дори и служителите им потискаха народа. Но аз не постъпвах така от страх пред Бога. 16Всичките си сили бях вложил в строежа на градските стени, дори една нива не сме купили, а и всичките ми служители бяха събрани там за работа. 17На трапезата ми бяха сто и петдесет знатни юдеи освен гостите от съседните народи. 18Ежедневно за готвене при мене се доставяха един бик, шест отбрани овци, а също и птици, на всеки десет дена се доставяха и всякакви вина в изобилие. И въпреки това аз не пожелах да получа средствата, които ми се полагаха като областен управител, защото тежка работа тегнеше върху този народ.

19Помни ме, Боже мой, и бъди милостив заради всичко, което направих за този народ!

Currently Selected:

Неемия 5: НП

Highlight

Copy