Исаия 47

Оплакване на Вавилон

1Слез и седни в праха ти, девице, дъще Вавилонска! Седни на земята без престол, дъще Халдейска! Не, повече няма да те наричат изнежена и изтънчена. 2Вземи ръчната мелница и мели брашното! Свали булото си, запретни полите си, разголи краката си, премини реките. 3#Йер. 13:22Твоят срам ще се открие, ще се разкрие също и твоят позор. Ще раздавам възмездие и никого няма да пощадя. 4Името на Нашия Изкупител е Господ Вседържител – Той, Всесветият на Израил, говори:

5„Седни, мълчи и се скрий в тъмнината, дъще Халдейска, защото вече няма да те наричат господарка на царствата. 6#Ис. 10:6; Зах. 1:15Аз се разгневих на Своя народ, унизих Своето наследство и ги предадох в твоите ръце. Но ти не оказа милост към тях, като и на стареца налагаше най-тежкото си иго. 7#Вт. 32:28-29Ти си мислеше: „Вечно ще бъда господарка.“ Ето защо не обръщаше внимание на всичко това, не помисляше какъв ще бъде краят.

8 # Отк. 18:7-8 # Соф. 2:15 Но сега изслушай това ти, сладострастнице, която живееш в сигурност, която мислиш за себе си: „Аз съм единствена и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще бъда без деца.“ 9Но внезапно в един ден ще те сполетят и двете – загубата на децата и овдовяването; в пълна мярка ще те сполетят те въпреки многото ти вълшебства и голямата сила на магиите ти.

10Защото ти се надяваше на злодейството си и си мислеше: „Никой не ме вижда.“ Твоята мъдрост и твоето знание те увлякоха и ти си мислеше: „Аз съм единствена и освен мене няма друга.“ 11Ще те сполети нещастие и няма да го отблъснеш с вълшебства; ще те връхлети беда, която няма да можеш да избегнеш; внезапно ще те сполети гибел, за която не можеш и да си помислиш. 12Прави си своите магии и многото си вълшебства, с които се занимаваш от младини: може би ще си помогнеш, може би ще устоиш. 13Ти си уморена от многото си съветници; нека сега да станат и да те спасят онези, които гадаят по небето, звездобройците и прорицателите по новолуния, за да кажат какво ти предстои.

14Ето те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън да поседи пред него. 15Такива са станали твоите гадатели, за които си се трудила, с които си търгувала от младостта си. Ще се разбягат всеки по своя път; няма кой да те спаси.“

Currently Selected:

Исаия 47: НП

Highlight

Copy