Еклисиаст 3

Неизменният порядък в живота

1Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето:

2време за раждане и време за умиране,

време за садене и време за изкореняване на насаденото,

3време за убиване и време за изцеление,

време за събаряне и време за градене,

4време за ридание и време за смях,

време за тъга и време за ликуване,

5време за разхвърляне на камъни и време за събирането им,

време за прегръдки и време да ги отбягваш,

6време за търсене и време за загубване,

време за пазене и време за пилеене,

7време за раздиране и време за зашиване,

време за мълчание и време за говорене,

8време за любов и време за омраза,

време за война и време за мир.

9Каква полза за работещия от онова, над което той се труди? 10Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея. 11#Йов 11:7; Екл. 8:17; 11:5; Ис. 55:8-9; Сир. 11:4; 18:6; Рим. 11:33Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва. 12Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога. 14#Пс. 33:11Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него. 15#Екл. 1:9Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.

Еднаква участ за всички – праведни и нечестиви, хора и животни

16 # Екл. 4:1 Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда. 17#Рим. 2:6-10Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело. 18Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни. 19#Пс. 49:13,21Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета. 20#Бит. 2:7,19; 3:19; Йов 34:15; Пс. 104:29; Екл. 12:7; Сир. 17:1И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта. 21Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята? 22Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?

Currently Selected:

Еклисиаст 3: НП

Highlight

Copy