Песен на песните 4

1Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина; 2Зъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях; 3Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар; 4Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже; 5Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете. 6Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана. 7Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе. 8Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си. 10Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати! 11От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан. 12Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан. 13Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард, 14Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати. 15Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

Currently Selected:

Песен на песните 4: BG1940

Highlight

Copy