Песен на песните 1

1Соломоновата песен на песните. 2Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

3Твоите масла са благоуханни; Името ти е <ароматно като> излеяно масло; Затова те обичат девиците. 4Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат! 5Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси. 6Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих. 7Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш <стадото си>, где <го> успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

8Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

9Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници. 10Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици. 11Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета. 12Докато царят <седи> на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

13Възлюбеният ми е за мене <като> китка от смирна, Която лежи между гърдите ми. 14Възлюбленият ми е за мене <като> кипрова китка В лозята на Енгади. 15Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти <са като> на гълъбите. 16Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината. 17Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

Currently Selected:

Песен на песните 1: BG1940

Highlight

Copy