Римляни 7

1Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив? 2Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. 3И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж. 4И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. 5Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт; 6но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква. 7Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. 9И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: 10намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт. 11Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. 12Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. 13Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. 14Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. 16Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. 20Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. 22Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

Currently Selected:

Римляни 7: BG1940

Highlight

Copy