Притчи 31

1Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: - 2Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци? 3Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете. 4Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие? 5Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}. 6Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом. 7За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си. 8Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват; 9Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. 10Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба. 12Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си. 13Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно. 14Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч. 15При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си. 16Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе. 17Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си. 18Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта. 19Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката. 20Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните. 21Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи. 22Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат. 23Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини. 24Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.}; 25Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето. 26Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ. 27Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде. 28Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>: 29Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките. 30Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. 31Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

Currently Selected:

Притчи 31: BG1940

Highlight

Copy