Притчи 2

1Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си, 2Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума, 3Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума, 4Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища, 5Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога. 6Защото Господ дава мъдрост, из устата Му <излизат> знание и разум. 7Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие, 8За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си. 9Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път. 10Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

11Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля, 12За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, - 13От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, - 14На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, - 15Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, - 16За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си, 17(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог, 18Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.}; 19Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) - 20За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните. 21Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея, 22А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

Currently Selected:

Притчи 2: BG1940

Highlight

Copy