Лука 10
10
1След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде. 2И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си. 3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом! 6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас. 7И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. 8И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, 9и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас. 10А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете: 11И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. 12Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град. 13Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш. 16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. 17И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. 19Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. 20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие. 23И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха. 25И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си". 28<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. 29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? 30В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се, 34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така. 38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 40А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
Currently Selected:
Лука 10: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
