Иоил 1

1Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син: 2Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е <такова нещо> във вашите дни Или в дните на бащите ви? 3Разкажете това на чадата си, И чадата ви <нека го разкажат> на своите чада, И техните чада на друго поколение. 4Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът. 5Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви. 6Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица. 7Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха. 8Плачи като <сгодена> девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

9Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят 10Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо, 11Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби. 12Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада. 13Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог. 14Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

15Уви за <оня> ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния. 16Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог? 17Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна. 18Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце 19Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета. 20Даже и полските животни задъхвайки <поглеждат> към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

Currently Selected:

Иоил 1: BG1940

Highlight

Copy