Йов 9

1А Иов в отговор рече: 2Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога? 3Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда. 4Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал? 5Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си. 6Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят. 7Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. 8Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни. 9Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг. 10Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса. 11Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам; 12Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш? 13<Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него! 14Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си. 16Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми. 17Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина. 18Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини. 19Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?> 20Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. 21Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си. 22Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. 24Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?> 25А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова. 27Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша. 28В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; 29Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно? 30Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си, 31Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. 32Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд. 33Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни. 34Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. 35Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.

Currently Selected:

Йов 9: BG1940

Highlight

Copy