Йов 20

1Тогава нааматецът Софар в отговор рече: 2Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам. 3Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря. 4Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята, 5Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна? 6Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците, 7Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той? 8Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне. 9Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече. 10Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта. 12Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си, 13Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си, 14Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му. 15Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му. 16Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви. 17Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло. 18Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва, 19Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил. 20Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило; 21<Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае. 22Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне. 23Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже. 25Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат. 26Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде. 27Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него. 28Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее. 29Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Currently Selected:

Йов 20: BG1940

Highlight

Copy