Йоан 12

1А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата. 3Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 5Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея. 7Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога. 9А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите. 10А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

11защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него. 12На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

13взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар! 14А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: - 15"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле": 16Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това. 17Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>. 18По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. 19За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него. 20А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса. 22Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса. 23А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. 25Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. 27Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час. 28Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. 29На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори. 30Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. 31Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. 34Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син? 35Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива. 36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях. 37Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"? 39Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: - 40"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля". 41Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него. 42Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога. 44А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. 47И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. 50И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Currently Selected:

Йоан 12: BG1940

Highlight

Copy