Еремия 38
38
1А Сафатия Матановият син, Годолия Пасхоровият син, Юхал Селемиевият син и Пасхор Мелхиевият син чуха думите, които Еремия говореше на всичките люде, като думаше: 2Така казва Господ: Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе при халдейците ще остане жив; животът му ще бъде за корист, и ще живее; 3<и> така казва Господ: Тоя град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе. 4Тогава <тия> първенци казаха на царя: Нека се умъртви, молим, тоя човек, защото разслабя ръцете на военните мъже, които са останали в тоя град, и ръцете на всичките люде, като им говори такива думи; защото тоя човек не иска доброто на тия люде, но злото. 5И цар Седекия рече: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас. 6Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята. 7А когато етиопянинът Авдемелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу как били турили Еремия в ямата, (като седеше царят тогава във Вениаминовата порта),
8Авдемелех излезе от царския дворец та говори на царя, казвайки: 9Господарю мой царю, тия човеци сториха зло във всичко що направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, гдето е, защото няма вече хляб в града. 10Тогава царят заповяда на етиопянина Авдемелех, като рече: Вземи от тука тридесет човека със себе си та извади пророк Еремия от ямата преди да умре. 11И тъй, Авдемелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия. 12И етиопянинът Авдемелех рече на Еремия: Тури сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така. 13И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го из ямата; и Еремия остана в двора на стражата. 14Тогава цар Седекия прати та доведоха пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене.
15А Еремия рече на Седекия: Ако ти го явя, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? и ако те съветвам, не ще ме послушаш. 16Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: <Заклевам ти се в> живота на Господа, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти. 17Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти, и тоя град няма да се изгори с огън; па и ти ще останеш жив и домът ти. 18Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава тоя град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им. 19И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене. 20А Еремия рече: няма да те предадат. Послушай, моля, Господния глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре, и животът ти ще се опази. 21Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми яви: 22Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тия жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; <а сега, когато> нозете ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад. 23И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори тоя град с огън. 24Тогава Седекия рече на Еремия: Никой да се не научи за тоя разговор {Еврейски: Тия думи.}, и ти няма да умреш.
25Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе ти рекат: Яви ни сега що каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; <яви ни> тоже какво каза царят на тебе, 26тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя, за да ме не върне в къщата на Ионатана, та да умра там. 27Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия та го попитаха; и той им отговори според всички тия думи, които царят <му> беше заповядал. И тъй те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна. 28И така Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет Ерусалим.
Currently Selected:
Еремия 38: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
