Изход 34

1След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. 2Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината. 3Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина. 4И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

5И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

6Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, 7Който пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение. 8Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони; 9и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство. 10И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

11Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; 12но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас. 13Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш; 14защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог. 15<Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им; 16и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им. 17Да не си направиш леяни богове. 18Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

19Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца. 20А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце. 21Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

22И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

23Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

24Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината. 25Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта, 26Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. 27Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля. 28И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

29И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>.

30Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него. 31За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях. 32След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина. 33И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало. 34Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. 35И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.

Currently Selected:

Изход 34: BG1940

Highlight

Copy