Данаил 7

1В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността на работите. 2Даниил проговаряйки рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море. 3И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг. 4Първият бе като лъв, и имаше орлови крила; а, като го гледаха, крилата му се изскубаха, и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце. 5След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна, и <имаше> три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо. 6Подир това, като погледнах, ето друг <звяр>, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт. 7Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, <с които> пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога. 8Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно. 9Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

10Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион <служители> Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха. 11Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън. 12А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година. 13Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. 14И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е <царство>, което няма да се разруши. 15Колкото за мене, Даниила, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.

16Приближих се до едного от предстоящите и го попитах що е истинското <значение> на всичко това. И той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща. 17Тия четири големи звяра, <каза той>, са четирима царе, които ще се издигнат от земята. 18Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове. 19Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всичките други и бе твърде страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който пояждаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с нозете си, - 20и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия <рог>, който излезе, и пред който паднаха три, <то ест>, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си. 21Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях, 22докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството. 23Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства, и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши. 24А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе. 25Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време. 26Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край. 27А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, <които> са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват. 28Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си.

Currently Selected:

Данаил 7: BG1940

Highlight

Copy