Данаил 2

1И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, <от които> духът му се смути и сънят побягна от него. 2Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. 3И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава за да разбера съня. 4Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението <му>. 5В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища; 6но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му. 7Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му. 8В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене. 9Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението {Еврейски: времето.} <ми>. Кажете ми, прочее, съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му. 10Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царска работа; защото няма цар, господар, или управител, който да е изискал такова нещо от врач, или вражар, или халдеец.

11Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците {Еврейски: не е с плът.}. 12Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци. 13И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му за да ги убият. 14Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

15Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила. 16И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на <съня>. 17Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария, 18за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци. 19Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

20Даниил рече: Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови. 21Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните. 22Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него. 23На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от Тебе, Защото си ни открил царската работа. 24И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя, и аз ще явя на царя значението <на съня>.

25Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението. 26Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му? 27В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. 28Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си; 29Царю, размишленията ти дойдоха <в ума ти> на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане. 30Но колкото за мене тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението <на съня>, и за да разбереш размишленията на сърцето си. 31Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.

32Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, 33краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал. 34Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. 35Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят. 36Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

37Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; 38и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава. 39И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят. 40Ще се <издигне> и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко. 41А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има <нещо> от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. 42И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. 43И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на <други родове> човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. 44И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века. 45Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен, и тълкуванието му вярно. 46Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила и заповяда да му принесат принос и кадения.

47Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна. 48Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци и го постави управител над цялата вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци. 49И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.

Currently Selected:

Данаил 2: BG1940

Highlight

Copy