2 Царе 20

1А случи се да има там един лош човек на име Севей, Вихриевия син, вениаминец; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек! 2И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим. 3И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

4Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и <тогава> ти да се явиш тук.

5И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил. 6Затова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни. 7Излязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим за да преследват Савея Вихриевия син. 8Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той <към него>, мечът падна. 9И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка за да го целуне. 10А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така <Иоав> го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей <продължаваха да> преследват Савея Вихриевия син. 11А един от Иоавовите момци застана при <Амаса> и казваше: Който благоприятствува на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава. 12А Амаса лежеше овалян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всички люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха. 13И като беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава за да преследват Савея Вихриевия син. 14А <Савей> мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха.

15Тогава дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената <със стеноломи> за да я съборят. 16Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.

17И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам. 18И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат <работата>. 19Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство? 20А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя! 21Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената. 22Тогава жената отиде при всичките люде <та им говори> с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и <людете> се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим. 23И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците.

24Адорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец; 25Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници; 26също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.

Currently Selected:

2 Царе 20: BG1940

Highlight

Copy