2 Коринтяни 12
12
1Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но <сега> ще дойда до видения и откровения от Господа. 2Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе. 3И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), 4който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. 5С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си. 6(Защото, даже ако поискам да се похваля за< други неща>, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или <каквото> чува от мене). 7А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 9и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. 10Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен. 11Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.
12Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела. 13Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда! 14Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират <имот> за родителите, но родителите за чадата. 15А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате? 16Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама. 17Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас? 18Помолих Тита <да отиде при вас>, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки? 19Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? <Не>; пред Бога говорим <това> в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание. 20Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би <да има между вас> раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици; 21да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и <не> {В изданието от 1940 г. думата "не" липсва} са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.
Currently Selected:
2 Коринтяни 12: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
