YouVersion Logo
Search Icon

2 Коринтяни 10

10
1И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, - 2моля ви се, когато съм при вас <да се> не <принудя> да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме. 3Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. 4Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. 5Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. 6И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. 7Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме <Христови>. 8Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил. 9<Обаче> нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си. 10Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно. 11Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива <сме> и на дело, когато сме при вас. 12Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. 13А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. 14Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. 15И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного, 16така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област. 17А който се хвали, с Господа да се хвали. 18Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in