3 Царе 17

1А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: <В името на> живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, <заявявам ти че> през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене. 2И Господното слово дойде към него и рече: 3Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан. 4Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там. 5И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан. 6И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока. 7А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята. 8Тогава Господното слово дойде към него и рече:

9Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни. 10И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. 11И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. 12А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем. 13А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; 14защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята. 15И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни. 16Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия. 17А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

18Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми? 19А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си. 20И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й? 21Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него. 22И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя. 23Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив. 24И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

Currently Selected:

3 Царе 17: BG1940

Highlight

Copy