1 Коринтяни 7

1А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена. 2Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж. 3Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа. 4Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6Но, това казвам, като позволение, а не като заповед. 7Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак. 8А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

9Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват. 10А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; 11(но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си. 12А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. 13И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си. 14Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. 15Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир. 16Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си? 17Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви. 18Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва. 19Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди. 20Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>. 21<В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>); 22защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа. 23С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци. 24Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога. 25Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

26И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е. 27Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена. 28Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля. 29Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; 30и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават; 31и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава. 32А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа; 33а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. 34Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си. 35И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума. 36Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят. 37Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре. 38Така щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре. 39Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. 40Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

Currently Selected:

1 Коринтяни 7: BG1940

Highlight

Copy