Лука 22
22
1И наближаваше праздникът на безквасните хлябове, който се казва Пасха. 2И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа. 3И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте; 4и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде. 5И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро. 6И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа. 7Дойде же денът на безквасните в който трябваше да жертвуват пасхата. 8И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата. 9А те му рекоха: Де искаш да приготвим? 10А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе, 11и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата? 12И той ще ви посочи горница голяма постлана: там пригответе. 13И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата. 14И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него. 15И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си; 16защото ви казвам че няма да ям вече от нея докле се не изпълни в царството Божие. 17И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18защото ви казвам че няма да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие. 19И взе хляб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е тялото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание. 20Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива. 21Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата. 22И Син человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава! 23И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тях ще е този който ще стори това. 24Стана още и препирня помежду им кого от тях ще имат за по-голям. 25А той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тези които ги владеят наричат се благодетели. 26А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува. 27Защото кой е по-голям, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува. 28А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти. 29За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене; 30за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да съдите дванадесетте племена Израилеви. 31И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито; 32но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вяра; и ти когато се обърнеш утвърди братята си. 33И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида. 34А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес няма да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш. 35И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо. 36Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който няма, нека продаде дрехата си и нека купи нож; 37защото ви казвам че още и това писаното трябва да се изпълни на мене: "И с беззаконните се счете," защото писаните за мене вземат край. 38И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са. 39И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му. 40И като дойде на мястото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение. 41И той се отлъчи от тях колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се, 42и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде. 43И яви му се ангел от небето та го укрепяваше. 44И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята. 45И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб; 46и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение. 47И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тях, и приближи при Исуса да го целуне. 48А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина человеческаго? 49И тези които бяха с Исуса, като видяха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа? 50И един от тях удари първосвещениковия раб и отряза му дясното ухо. 51А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели. 52И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що бяха дошли върх него: Като на разбойник ли излязохте с ножове и сопи? 53Всеки ден бях с вас в храма, и не простряхте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината. 54И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч. 55И наклали бяха огън насред двора та бяха наседали; и Петър седеше между тях. 56И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него. 57А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная. 58И след малко друг един го видя и рече: И ти си от тях. А Петър рече: человече, не съм. 59И като се мина до един час, друг някой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин. 60А Петър рече: человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попя. 61И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж. 62И излезе Петър вън и плака горко. 63И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха. 64И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари? 65И други много хули казваха върх него. 66И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си, 67и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете. 69От нине Син человечески ще бъде седещ отдясно на силата Божия 70И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия. 71А те рекоха: Що ни трябва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.
Currently Selected:
Лука 22: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk