Исая 64
64
1О да би раздрал ти небесата, да слезеш, Да биха се стопили горите от лицето ти, 2Като огън, който гори храстията, Като огън който прави водата да клокоти, За да стане името ти познато на противниците ти, Да треперят народите от лицето ти! 3Когато ти направи ужасни дела каквито не чакахме, Ти слезе, и горите се разтопиха от лицето ти. 4Защото от века не се е чуло, До уши не е стигало, Око не е видело друг Бог освен тебе Да е направил таквиз дела за онези които го чакат. 5Посрещнал си тогоз който с радост прави правда, Които те поменуват в пътищата ти: Ето, ти си се разгневил защото ние съгрешихме: В тях е постоянство, и ние ще се спасим. 6Но ние всички станахме като нечисто нещо; И всичката ни правда е като омръсена дреха; И паднахме всички като лист; И беззаконията ни дръпнаха ни като вятъра. 7И няма който да призовава името ти, Който да се събуди да се хване за тебе; Защото си скрил лицето си от нас, И стопил си ни, заради беззаконията ни. 8Но сега, Господи, ти си Отец наш: Ние сме калта, а ти Грънчарят ни; И всички сме дело на твоята ръка. 9Не гневи се силно, Господи, И не помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим се: Ние всички сме люде твои. 10Светите твои градове станаха пусти: Сион стана пуст, Ерусалим запустен. 11Светият наш и красният наш дом В който отците ни те славословеха Изгорен биде с огън; И всичките драги нам неща станаха в запустение. 12Ще удържиш ли, Господи, себе си в това? Ще замълчиш ли, и ще ни оскърбиш ли крайно?
Currently Selected:
Исая 64: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk