Евреи 12
12
1Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всяка тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще, 2като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на вярата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдясно на престола Божий. 3Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни. 4Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха. 5И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: "Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава; 6защото когото Господ обича наказва го; и бие всякого сина когото приима." 7Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му? 8Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове. 9Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем? 10Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост. 11И всяко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него. 12За това, "стегнете ослабналите ръце и разслабените колене," 13и "направете на нозете си прави пътища," за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее. 14Търсете мир с всички, и светост, без която никой няма да види Господа; 15и гледайте да не би да е лишен някой от Божията благодат; да не би изникнал горчив някой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него; 16да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 17понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери място за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи. 18Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря, 19и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово; 20(защото не стърпяваха това що им се повеляваше, че: "И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;"] 21и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан;") 22но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели, 23при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството, 24и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата. 25Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса; 26на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: "Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето." 27А това "Още еднъж" знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят. 28За това, понеже приимаме царство което се не колебае, трябва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение; 29защото Бог наш е огън пояждащ.
Currently Selected:
Евреи 12: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
