Рут 3
3
1После свекърва є Ноемин є каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за теб, за да ти бъде добре? 2И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана. 3Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето. 4И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш. 5А тя є каза: Всичко, което казваш, ще направя. 6И тя слезе на хармана и направи всичко, което є заповяда свекърва є. 7И Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, и отиде да си легне в края на житния куп. А тя дойде тихо, повдигна завивката откъм краката му и легна. 8И около полунощ човекът се стресна и се обърна, и ето, при краката му лежеше жена. 9И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата#букв.: крилете си над слугинята си, защото си сродник! 10Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати. 11И сега, дъще моя, не се бой. Ще направя за теб всичко, каквото кажеш, защото целият град#букв.: цялата порта на народа ми знае, че си добродетелна жена. 12И сега, вярно е, че аз съм сродник, но има един по-близък сродник от мен. 13Остани тази нощ; и на сутринта, ако той иска да изпълни към теб дълга на сродник#букв.: да те откупи, добре, нека го изпълни. Но ако не иска да изпълни към теб дълга на сродник, тогава аз ще изпълня дълга към теб – жив е ГОСПОД! Лежи тук до сутринта. 14И тя лежа при краката му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека; а той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана. 15И каза: Донеси покривалото, което е върху теб, и го дръж. И тя го държа, а той премери шест мери ечемик, и го натовари на нея. И си отиде в града. 16И когато дойде при свекърва си, тя каза: Какво стана#букв.: Коя си ти, дъще моя? И тя є разказа всичко, което човекът беше направил за нея. 17И каза: Тези шест мери ечемик той ми ги даде, защото ми каза: Да не отидеш с празни ръце при свекърва си. 18Тогава тя каза: Чакай, дъще моя, докато узнаеш как ще свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши работата още днес.
Currently Selected:
Рут 3: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
